• English
  • български

За автора

author-photoТа така … ами … да. Привет!

Всеки път като седна да пиша за себе си, било то на издателства, редактори, преводачи или приятели от детинство, разни хора около мен ме съветват да пиша сериозно и официално. Е сега няма пък! Възнамерявам да поддържам този сайт и информацията в него в напълно лек и приятен тон, без значение дали съвпада с духа и стила на книгите ми или не (мда, второто е, категорично).

Казвам се Йордан, на 27 години съм и написах книга. На повечето това би трябвало да им е достатъчно, а за тези с прекалено нездраво любопитство – продължавам. Майка ми работи като HR, а баща ми е пианист. От самия факт, че се занимавам с писане, можете да предположите аз колко добре се справям с хората. Ако пък прочетете книгата ми и решите, че „тоя няма и грам талант”, изчакайте да видите как бягат пианата като вляза в стаята. За щастие, малкият ми брат има достатъчно музикален талант и за двама ни, така че има кой да отсрами нашето поколение Желязкови.

Оклепани с мастило бивши дървета чета още от четири годишен, но се пристрастих към фантастиката и фентъзито чак в пети клас. Един от многото плюсове на математическата гимназия в Русе, която записах тогава беше опрялата се на гърба ѝ градска библиотека. Толкин, Брукс, Зелазни, Зан, Адамс и компания обсебиха отгледаната ми с класици детска главица и сега четете крайния резултат. Да ни е честито на всички!

Както повечето активно четящи хлапаци и аз имах своите опити за писане още тогава. Един от по-съществените от тях представляваше огромна фентъзи книга-игра, която прекратих, понеже сам си се заплетох необратимо в навигацията между главите ѝ. Друго подобно начинание беше опит за природонаучна енциклопедия. Нейният завършек дойде скоро след като описах всички членове на семейство „Диви котки” и в началото на „Грабливи птици”. Не по друга причина, а защото ми свършиха картинките на животни от чипсове и вафли, а с рисуването се справях толкова добре, колкото и с музиката. Труден е животът на твореца, драги читателю …

В лицето на това писателско фиаско, интересите ми започнаха да се разклоняват и в други посоки. От класически рок, започнах да слушам и тежък метъл, а от хлапе без компютър, дълго време вървях (и продължавам да вървя) по ръба на тъмната бездна на компютърния гейминг. Така че ако не си мислите, че „тоя няма и грам талант”, а „тоя така яко си е похабил таланта” – компютърните игри са виновни!

Съвсем скоро обаче се оказа, че афинитетът ми към математиката също не достига достатъчно значими размери и се наложи да търся Щастието по други пътища, а именно – с бакалавър по икономика. Мммда … През следващите няколко години смених няколко еднакво скучни и безперспективни работни позиции, но пък междувременно се запознах и с приятелката ми, която ме привлече в София. И по грешните пътища се срещали хубави отсеци, да не повярва човек! Друг такъв отсек беше подновяването на писателското ми хоби, докато траеше безразборната смяна на работни позиции.

С вече една-две гънки повече в главата ми започнах да си играя с градежа на обширен, фантазиен свят, както и да разписвам разни сюжети и истории из него. Още две-три години изминаха и окончателно ми писна от търсене и смени на безинтересна работа и записах магистратура „Творческо писане” в НБУ. Четири семестъра по-късно и – Оп! – книга! Още над двайсет непрофесионални и професионални тестови четения и обратни връзки, както и над гугол редакции, водещи почти до лудост и – Оп! – търпимо четима книга!

И ето ни тук.

Казах по-горе, но май е добре да кажа пак – това био е с такъв тон, защото просто така ми дойде отвътре, но не това е стилът на „В Ярката Им Светлина”. След изписването на няколкостотин официални писма през последните месеци, сега просто съм като отвързан и фенът на Адамс и Пратчет в мен избива на талази. Книгата и разказите на този сайт, както и всички предстоящи творения, с изключение на блогът, обаче ще са по-различни. Докато пишех през последната една година, активно четях Джордан и Сандерсън, а освен това съм почитател на фентъзита с по-умерен и заземен фантазен елемент, ала Мартин и Хобс. Липсват както зеленокожите елфи, яздещи розоволюспести дракони и стрелящи дъги от рогове на еднорози, така и прекомерните ужаси и кървища. Фокусът са ми персонажите, техните преживявания, болки и радости, така че ако ще ме четете, си настройте очакванията подобаващо.

Та така. Не знам дали хората около мен, които ме агитираха да се опиша сериозно и официално бяха прави, но аз съм доволен, че сглобих нещо по-свежо за разнообразие. Ако сте съгласни с мен, ще се радвам да дадете шанс и на другите ми писания. Ако не – възможно е дори и да ви допаднат.

- Йордан

19.11.2014

Back to Top